За родителите

                                                     Полезни статии



РЪКОДЕЛИЕТО КАТО ТЕРАПИЯ

Надежда Дженева
Още от дълбока древност до днес, времето на развитите технологии, ръкоделието е било неделима част от ежедневието, пък и образованието на жената ,наред с танците и добрите маниери. Аз имам цял скрин с чеиз от красиво изплетени покривки и ръчно тъкани черги , които наследих от моята майка, а тя от своята майка. За мен това е скъпо наследство, в което е втъкана историята и енергията на жената.
Знаете ли,че ръкоделието не е просто приятно занимание, но и полезно в същото време? Низането, бродирането, рисуването са успешни средства за справяне със стреса, възстановяват биоритмите на организма – бодърстване и сън, развиват полукълбата на мозъка и фината моториката на ръката.


Упражненията с участието на дланите и пръстите хармонизират тялото и разума и влияят положително на паметта. По дланите са разположени много рефлекторни точки, от които тръгват импулси до централната нервна система. В масажа въздействието върху тези точки влияе върху вътрешните органи, така че ръкоделието изпълнява функцията на лечебен масаж.От друга страна монотонното повтаряне на едни и същи циклични действия ,които се изпълняват успокояват нервите, но за разлика от другите домашни действия като гладене или миене на чиниите, при ръкоделието има добро въздействие върху настроението. Особено в това отношение е ефективно плетенето, низането, бродирането, при които се забавя сърцебиенето и се уравновесява кръвното налягане. Учени са разкрили механизма на това позитивно въздействие, а то е – увлечението по работата създава в главния мозък положителна възбуда, а приятните емоции усилват този потенциал.
В съвременната психотерапия има специален метод на лечение и психокорекция, който е наречен арт терапия (лечение чрез изкуство). Творческите занятия не само намаляват стреса, но и помагат при лечение на депресивни състояния.
Каква всъщност е връзката между нашето душевно състояние и здравето? В основата на нервната система на човека са електрическите импулси, които възникват и се предават между нервните клетки, мускулите и свързващите ги нервни влакна. Раздразнителността и лошото настроение нарушават и изменят тези импулси , което става причина за нервното напрежение и натрупването на стрес.
В творческия процес активно участва дясното полукълбо на мозъка, което отговаря за обработване на невербалната информация – въображение, пространствената ориентация, интуицията и емоциите. Както мускулите атрофират, когато не бъдат използвани дълго време, така и функциите, регулирани от дясното полукълбо отслабват, ако не бъдат използвани. Това добре са знаели Уинстън Чърчил и президента Дуайт Айзенхауер, които са отделяли време за своето хоби – рисуването и са разтоварили умственото напрежение чрез превключване на творческа вълна.
Хората, които ежедневно намират време за своето хоби и ръкоделие живеят по-добре. Половин часово занимание с това носи повече радост, отколкото блокче шоколад. Хобито е отлично средство за добро физическо и психическо здраве и то може да бъде не само плетене , бродиране, а и изработване на бижута, колажи, използване на декупажна техника,квилинг, шиене, рисуване. Освен това произведенията, направени с много любов и топлина, носят тази енергия и позитивен заряд, будят възхищението на околните и съответно повишават собствената самооценка, и доставят удовлетворение. Творчеството помага на приспособяването към сложни житейски обстоятелства чрез изразяването на чувствата през изкуството и света на художествените образи.
В човешката природа е заложен огромен творчески потенциал. Ако той бъде реализиран, става надеждна опора за човека да се противопостави на препятствията на съдбата и съхранява нравственото и душевно здраве. Поради тази причина в историята на човечеството изкуството е било средство за общуване, самореализация на личността и средство за терапия.
Творческият процес винаги предполага взаимното влияние на две страни : реалността и изолирането от нея. Именно този процес прави творчеството полезно в психотерапията.
Мисленият образ, изразен чрез материята на звука, рисунката, скулптурата , бродерията става жива реалност, въплъщение на идеята, образа, който е съществувал в съзнанието на твореца. Едновременно с това позволява на човек да систематизира и оцени своите мисли, което неизменно променя неговия вътрешен свят.
Естетическото чувство, което предизвиква прекрасното творение поражда вълнение и радост, които издигат човека над прозаичното и краткотрайното.
Желая на всички вдъхновение и прекрасни емоции!







Детството предопределя по-нататъшния ни жизнен път

Детството е любимата област на психолозите. Когато се изправят срещу даден проблем, обикновено търсят корените му в миналото. Специалистите смятат, че в историята на израстването ни се натрупват редица детайли, които остават „невидими” за съзнанието на детето, но се оказват определящи за живота ни като възрастни.
                                                    Психолозите визират следните:
1. Ако родителите ви не са ви позволявали да взимате самостоятелни решения, а вместо това са решавали вместо вас дори за нещо толкова просто като например коя играчка да си изберете в магазина,  то съществува голяма опасност да станете човек с патологична зависимост от партньора си.
2. Липсата на здрава емоционална връзка между син и баща е честа причина за проблеми в интимния живот на бъдещия мъж.
3. Родители, които са прекалено властни и се стремят да контролират живота на децата си, рискуват да създадат истински инатливи възрастни, които трудно търпят чуждо мнение и трудно създават семейство поради стремежа си към свобода.
4. Прекаляването с телевизията или дългите часове пред компютъра потискат навиците за общуване и е възможно да изградят характер на интроверт.
5. Гледането на филми или предавания със сцени на насилие и жестокост може да отключи у детето агресия, защото то инстинктивно копира поведението, което вижда.
6. Децата, които често са били наказвани, е възможно да развият способността за „стратегическо планиране” или как да не бъдат залавяни, когато направят беля. В крайна сметка често наказваните деца се превръщат в потайни  и прикрити възрастни, които са склонни да лъжат.
7. Психологическите травми в детска възраст често са причина за затлъстяване в по-късна възраст.
8. Суровото и строгото отношение към децата може да стане причина за депресия – тя се наблюдава два пъти по-често от средния показател сред жертвите на домашно насилие.
9. Израстването в бедност и лоши условия може да доведе до лоша краткосрочна памет.
10. Родители, които изискват прекалено много от децата си и никога не са доволни от тях, подценяват ги, унижават ги, е вероятно да отгледат възрастни с комплекси за малоценност.
Щастливите деца най-често са и щастливи възрастни.
Цветелина Велчева
 



 
 
                                                                Комуникационни съвети за родители



„Вие никога не ме слушате !” е оплакване , което се чува еднакво често и от родители , и от деца.Добрата комуникация помага и на двете страни да изградят доверие, чувство на самоуважение,както и добри взаимоотношения с останалите.
Опитайте тези съвети:
Учете децата си да слушат /чуват/. Преди да започнете да им говорите ,нежно ги докосвайте и казвайте имената им.
Говорете с тих глас , дори шепот понякога , така че децата да се спрат и да обърнат внимание на това какво казва родителят.Те харесват това.
Гледайте детето в очите , докато му говорите .Седнете или приклекнете , за да сте приблизително неговият размер.Така то ще ви приеме за равен.
Практика, слушане и говорене:Говорете със семейството си за това , което виждате по телевизията , чувате по радиото или срещате на улицата или в магазина .Говорете с децата си за училище и техните приятели.
Уважавайте децата си и използвайте учтив тон. Ако говорим с децата си така, както бихме говорили с приятелите си е много по вероятно те да ни търся , когато искат да споделят нещо важно за тях.
Не бива да се държим с децата си властно или да им говорим с инфантилен глас – бъдете приятели.
Хвалете децата си ,тъй като така се изгражда самочувствието им и се засилва комуникацията.Нелюбезни думи и обиди , насочени към тях , просто ги сломяват и карат да мислят , че те просто не са достатъчно добри.
Децата никога не са твърде големи ,за да им казвате , че са обичани. Да казваш „ Обичам те.” е важно.
Насочете цялото си внимание, когато децата ви искат да говорят с вас.Не четете , не гледайте телевизия или компютърът си, обърнете им внимание – те искат да говорят с вас.
 









 
 

Защо детето плаче когато го оставяме на детска градина - възможни причини

На много родители им се е случвало на прага на детската градина да не успеят да мотивират своя плачещ и тръшкащ се наследник да влезе доброволно вътре.Често темата за детската градина е обект на разговори в стил „Не искам на детскааа!“, „Мразя детската градина!“, придружени с намръщена физиономия, а понякога дори и с пищене, плач и протести.
Причините за това детето да отказва да посещава детската градина могат да бъдат много и различни:
 
1. Детето не е имало достатъчно контакти, преди да тръгне на детска градина. Дете, което не е посещавало ясла или е отглеждано от възрастни хора, без достъп до игри и забавления с връстници, по-трудно се адаптира в детската градина.Съвместното време, прекарано с деца на същата възраст, създава у детето чувство за приобщеност, прави го щастливо и позитивно.

2. Прекалена привързаност към майката. Детето е споделяло цялото си ежедневие предимно само с майката. То е толкова привързано към нея, че изпитва силна тревожност, когато тя не е наблизо, дори и при кратка раздяла.
3. Детето е несамостоятелно, което го прави и неуверено. 3-годишното дете трябва да умее да се преоблича самò, да се обува самò, да се храни самò и т.н.
Разбира се това няма как да е в идеален вариант, но е хубаво, когато не умее да го направи, да може да потърси помощ от възрастен или от друго дете.
4. Обидни епитети, закачки и игнориране от други деца в групата. Често децата са по-недипломатични в общуването помежду си – използват груб език, избират приятелите си и отхвърлят явно другите деца.
В повечето случаи има и деца, които биват изолирани от групата. Най-често това са тихи и необщителни деца, прекалено агресивни и невъздържани, деца със специални потребности, които не могат да се включат в общата игра, деца с говорен дефект и др.
Именно тук основна роля има учителят, който може да обедини децата и да създаде един голям отбор вместо много малки враждуващи групи.
5.  Нереална самооценка на детето. Самооценката започва да се развива около 2,5–3-годишна възраст. Тя има изключително влияние върху чувството за автономност и контрол над това, което се случва с детето.
Колкото по-уверено е детето в себе си, толкова по-спокойно ще бъде то, ще умее да поема отговорности и ще бъде самостоятелно, а това е важно за успешната адаптация в детската градина.
6. Несправяне с правилата поради липсата на такива в семейството. За да тръгне детето спокойно и уверено, е необходимо да синхронизирате правилата у дома с тези в градината – да се храни самò и на масата, да събира играчките след себе си, да си мие ръцете, да не крещи или удря и т.н.
В случай че сте закъснели с поставянето на границите, необходимо е да очаквате явна съпротива и неспокойствие, когато то внезапно се сблъска с тях в детската градина.
7. Често родителят отстъпва. Веднъж щом заведете детето до входа на детската градина, не се изкушавайте да го вземете отново след двайсетина минути.
Ако обикаляте нервно около сградата, не се поддавайте на паниката, дори и да чувате как плаче. Скоро то би трябвало да се успокои, но ако не изчакате този момент, рискувате детето да разбере, че сте разколебани, а така то ще ви манипулира.
8. Дълги раздели на входа на градината, често съпроводени с лъжа. Дългата раздяла с детето подхранва илюзията, че няма да тръгнете въобще. Измислете си ритуал, който да изпълнявате всяка сутрин и който да е приятен на детето – „Дай пет“, „Целувка, прегръдка и ръкостискане“, интересно помахване и въздушна целувка и др.
Ритуалът ще създаде у детето чувство на сигурност, ако го правите всяка сутрин. При всички случаи не лъжете детето, че ще се върнете скоро, че отивате до магазина и затова го оставяте например. Детето ще ви чака с надежда и скоро ще забележи измамата, а това ще е и причината на следващия ден да не иска да отиде.
9. Обещания на родителите, че всичко в детската градина ще е приказно. Създаването на илюзията, че в детската градина всичко винаги е забавно и интересно, вълнуващо и завладяващо, създава у детето нагласата за неспирно забавление.
Така, когато дойде време за сериозните занимания, то ще е напълно объркано какво се случва. Откъсването от играта ще бъде причина детето да откаже да участва в заниманията, дори да посещава детската градина.
10. Наказания и упреци към плачещото и страдащо дете от страна на родителя. Често след първия неуспешен опит за посещение на детската градина родителите се чувстват изнервени и дори безсилни да се справят със ситуацията, и прибягват към наказания. „Няма да излизаш днес, защото не искаш да ходиш на детска!“, „Без сладолед, защото си наказан, че днес плака в детската градина!“ и др. придават допълнителен негативен тон на и без това напрегнатата обстановка.
11. Сравняване на децата. „Виж Гого как не плаче всяка сутрин, а ти не спираш да крещиш!“ С подобен род реплики можете да постигнете две неща – първо, детето да намрази Гого и второ, да не иска да посещава детската градина, защото там децата са по-добри от него.
Вместо това можете да помолите Гого да хване детето ви за ръка и да влязат заедно в сградата като приятели.
12. Рязка промяна в режима на детето. Децата, посещаващи детска градина, трябва да имат режим на ставане, хранене, сън, игра и образователни занимания. Хубаво е родителят да създаде такъв режим на детето преди тръгването на детската градина – ранно ставане, самостоятелно хранене, обеден сън, време за двигателни и образователни игри и занимания.
13. Детето е самотно. Някои деца трудно се адаптират в детското заведение, защото са по-затворени и трудно създават приятелства.
Ако детето се почувства специално и прието, нежеланието му да ходи на детска градина ще изчезне. Помогнете му да намери приятели! 
Независимо каква е причината е необходимо да разберете, че детето наистина страда и изпитва реална тревожност. Говорете с него за детската градина, за това какво не му харесва там – учителката, игрите, децата, храната и т.н.
В момента, в който знаете основната причина то да не желае да я посещава, ще имате възможност да помислите и върху вариантите, с които да му помогнете.

 

 
 



Нуждата от сън
Тя предполага от десет до тринайсет часа в денонощие, включително следобедния сън. Но тази нужда варира значително при различните деца и е специфична за всяко от тях. Затова преди да се оплаквате, че имате проблеми със съня на детето си, трябва да сте убедени, че то се нуждае от повече сън. Често се случва родителят да има проблеми, а не детето!
Достатъчно количество сън е необходимо за правилния растеж на детето и за качествен живот. Разбира се, спането спомага то да се възстанови от физическата и нервната умора, но по време на съня също:

 

  • Се подреждат информацията и опитът, натрупани през деня;
  • Се структурира паметта;
  • Се изгражда нервната система;
  • Секретира интензивно хормонът на растежа;
Съществуват различни признаци за това, дали дадено дете, особено ранобудно, получава достатъчно часове сън. Можете да разберете това, ако си отговорите на следните въпроси:
  • Дали винаги е спяло по-малко от децата на същата възраст?
  • Неговите часове сън винаги ли са едни и същи или всеки ден техният брой е различен?
  • Сутрин в добро настроение ли се събужда? Влачи ли се от умора преди следобедния сън или вечерното лягане?

Възползвайте се от някоя седмица ваканция и го оставете да спи според собствения му ритъм и брой часове. По този начин ще си изясните донякъде дали е ранобудник, или е нощна птица и колко часа сън са му необходими.
При следобедния сън индивидуалните различия са големи, но все пак повечето деца до четиригодишната си възраст все още редовно спят следобед. Това отчасти зависи от броя на часовете нощен сън. Децата, които биват събуждани много рано заради професионалните задължения на родителите си, трябва задължително да спят при добри условия следобед. Всички трябва да имат възможност да си почиват.

Как да предотвратим проблемите със съня!
 
Следващите няколко съвета ще бъдат от полза за родители, които само понякога имат проблеми със съня на детето си. Наистина е по-лесно да предвидиш и да предотвратиш, отколкото да излекуваш, да се заемеш с едно зло в началото, а не когато то се превърне в навик.
Продължителността и ритъмът на спане на детето се променят с течение на времето. Ако сте бдителни, ще избегнете грешките, които водят до конфликтни положения. Така например, ако продължавате да настоявате детето ви да спи следобед, след като това вече е изживян етап или очаквате, че тригодишното дете ще спи толкова, колкото двегодишното.
Сънят е природно явление и е най-добре да подхождате естествено към него. Всички човешки същества спят. Идването на съня има характерни признаци, които можем да обясним на детето си, за да ги разпознава. Тогава защо не оставим детето само да определи нужното му количество сън? Щом го поставим в благоприятни за сън условия (на тихо, в неговото легло или в стаята му, при приглушена светлина), нека то си реши кога да затвори очи. Не можем да изискваме от детето да спи, но можем да го приучим да стои кротко и да не пречи на другите да спят.
Ако от вашето поведение и пример детето е разбрало, че спането е приятно преживяване, то няма така остро да се противопоставя на лягането, отколкото ако леглото е било традиционното място, където са го пращали за наказание.
Поведение, което успокоява, но същевременно е твърдо, помага на децата да преодолеят страховете, т.е. да заспят. Часът за лягане не трябва да бъде обект за обсъждане (е, понякога има изключения). Всички си лягат: куклите, слънцето… и то. Определеният, винаги спазван час и приятният ритуал на лягането също са много полезни, за да се избегнат евентуални затруднения.


Какво трябва да правим, когато децата плачат?
 

         Стресът прави децата смутени, страхливи, объркани, ядосани, недоверчиви, тъжни и разочаровани.
        Ние, възрастните, трябва по възможност да намалим стресовите ситуации, в които изпадат децата. В същото време е важно да сме наясно, че не всеки стрес трябва да бъде избягван. Не можем да държим децата далеч от живота. Подрастването винаги съдържа в себе си известно разочарование. Не е реално да се стремим непременно и на всяка цена да предпазим децата от болка, трудности и отчаяние. Наша задача обаче е да помогнем на децата да бъдат готови да се справят с последвалите от това чувства. Естествена реакция на децата при преодоляване на стреса е плачът. Родителите често се питат:
КАКВО ТРЯБВА ДА ПРАВИМ, КОГАТО ДЕЦАТА ПЛАЧАТ?
·        Разрешете им да плачат!
·        Бъдете до тях в този момент!
·        Бъдете съпричастни и проявете разбиране! 
        Първо трябва да се намери причината за стреса и по възможност да се отстрани. Винаги трябва да се допуска възможността плачещото дете да изпитва телесна болка. Ако това предположение се окаже обосновано, потърсете в случай на нужда лекарска помощ. Не можем да му разрешим просто да плаче, само защото се поставяме на негово място и разбираме болката му. Също така, ако детето е в стрес например от това, че се е заклещило под стола,е безсмислено да се казва: “Хайде, плачи!” Първата крачка в подобна ситуация се състои в това да се направи всичко възможно, за да се отстрани причината за болката.
        Ако причината за наранените чувства на детето се повтаря ден след ден и е постоянен източник на стрес, трябва да се обърнем към общата ситуация. Например ако момиче дразни постоянно малкия си брат, проблемът не се решава с това да разрешим на момчето винаги да плаче. Нужно е да помогнем на по-голямата сестра да отстрани нараняващото поведение.
        Възможно е плачът да е знак за тежък стрес. Когато възникне подозрение, че едно дете е сексуално малтретирано или бито, трябва да се съобщи на съответните органи на реда. Не е достатъчно само, че детето се е осмелило да изрази своите чувства.
        Следваща крачка след отстраняване на причината за стреса, е да обградите с внимание и любов детето и да приемете неговия плач с разбиране. Важно е то да не се почувства отхвърлено, а да знае, че е обичано, все едно какви са неговите чувства. Когато плачат, децата спонтанно търсят телесен контакт, нуждаят се от някого, който да остане при тях, да ги изслуша и да сподели техните чувства. Например: Една майка е на плажа заедно с тригодишния си син. Там той намира хубава мида, която отнася в къщи и оставя на пода. На следващия ден стъпва без да иска върху мидата и тя се счупва. Момченцето се разплаква. Вероятно реакцията на мнозина майки в такава ситуация би била: “Не бъди тъжен! Ще отидем още веднъж на плажа и ще намерим нова, по-хубава мида.” Но този импулс ще почива на желанието им да отклонят дете от неговите чувства. А дете има право да изрази мъката си. Правилната реакция е майката да каже: “Знам, мъчно ти е, задето хубавата мида се счупи!” Нека да го вземе в ръце и да го остави да плаче толкова, колкото му е нужно. Този плач, реакция вследствие на стрес, е важна и здравословна форма на разтоварване, която има позитивно телесно и физическо въздействие – отделя се енергия, освобождава се напрежението, намалява се кръвното налягане, разграждате се стресовите хормони и по този начин се възстановява хомеостазата на организма. Има обаче случаи, в които сълзите и гневните избухвания на детето изглеждат несправедливи спрямо моментната ситуация. Тогава родителите са напълно объркани и безпомощни, чувстват се манипулирани и не знаят как да са държат – да успокоят ли детето или да не му обърнат внимание, да отклонят ли мислите му или да го изслушат със съчувствие. Стоейки пред тази гатанка, те са склонни да приемат всеки съвет.
        Когато децата плачат при незначителни поводи, причината за сълзите се състои в това, че те са натрупали стрес и желанието им да се разтоварят е толкова силно, че те не могат да му устоят. В такива случаи всичко може да предизвика сълзи. Ето един пример как безобидните ситуации предизвикват сълзи:
Детето е гладно, иска закуска и майка му му дава последната бисквитка от кутията. Тази бисквитка случайно се е счупила и детето започва да се оплаква. Майката обяснява, че това е последната бисквитка от кутията. Детето изпада в ярост, плаче, крещи за това, че тя е счупена. Ясно е, че няма нищо лошо в това да се предложи на детето счупена бисквитка. В случая вероятно изобщо не става въпрос за нея.
        Някои родители биха отстъпили пред детската прищявка, тълкувайки я като насъщна нужда на детето и биха отишли до магазина, за да купят нова опаковка с бисквити. Последствие от това на пръв поглед снизходително поведение на родителите (когато те отстъпват пред продължителното ридаене и мрънкане на детето) ще бъде, че тяхното дете ще иска все повече и повече от околните и съжителството с него ще става все по-трудно. И то не защото му се дава твърде много, а защото не е имало възможност да плаче и така да освободи насъбраните чувства.
        Детето се чувства по-добре едва тогава, когато му се разреши да плаче толкова дълго, колкото то се нуждае (понякога повече от половин час). Трябва да му се каже: “Щом имаш нужда – поплачи си!” Грешно е убеждението на възрастните, че децата се чувстват по-добре, ако престанат да плачат.
        Децата, израснали в среда, в която плачът не се приема, развиват като реакция строги образци на поведение, за да потискат собствения си плач. Подобно потискане на плача води до емоционални проблеми и смущения в поведението. Децата не могат да използват пълния си потенциал и по-късно развиват стресовообусловени болести. Предимствата на децата, които плачат достатъчно, са, че те са емоционално по-здрави, имат по-стабилни отношения с родителите си, по-добро самочувствие и по-добра концентрация.
        Животът става много по-лесен, когато родителите познават, че плачещото им дете в момента няма проблем и разбират, че не е необходимо да правят друго, освен да бъдат при него и да му предложат пълна с любов подкрепа.