Малки стъпки към голямото здраве
05 Май 2026
„По пътечката на Якото бобче“
ДГ №44 „Валентина Терешкова“ – I група „Мики Маус“
В дните на Global Action Days и като част от екопрограмата „Влез в зеления кръг“ най-малките ни изследователи поеха по една необикновена пътечка – тази, по която води „Якото бобче“. Всичко започна с приказка, но не остана само в нея. Малкото бобче сякаш „покани“ децата да проверят сами – какво всъщност крие едно зрънце? Така приказката естествено прерасна в преживяване. С малките си ръчички децата започнаха да опознават различни семена – боб, леща и жито. Докосваха ги, сравняваха ги, търсеха разлики и прилики във форми и цветове. За тях това беше игра, а всъщност-първа среща със знанието – чрез сетива, любопитство и чрез личен опит. Дойде моментът, в който въпросът „Как расте бобчето?“ получи истински отговор. Всяко дете постави боб в памук и започна своето малко наблюдение. Ден след ден следяха промяната – с внимание, търпение и очакване. Така разбраха не само как се появява нов живот, но и че за да расте бобчето, е нужна грижа. Нашата цел беше децата да усетят връзката между храната, природата и самите тях. Да разберат, че полезната храна не започва от чинията, а от едно малко зрънце, за което някой се е погрижил. И точно това се случи – децата стигнаха до разбирането чрез лично преживяване и активно участие.
Малкото бобче изпълни своята роля – поведе, показа и остави следа.
Нашето послание:
„Малко зрънце, голяма сила!“
ДГ №44 „Валентина Терешкова“ – I група „Мики Маус“
В дните на Global Action Days и като част от екопрограмата „Влез в зеления кръг“ най-малките ни изследователи поеха по една необикновена пътечка – тази, по която води „Якото бобче“. Всичко започна с приказка, но не остана само в нея. Малкото бобче сякаш „покани“ децата да проверят сами – какво всъщност крие едно зрънце? Така приказката естествено прерасна в преживяване. С малките си ръчички децата започнаха да опознават различни семена – боб, леща и жито. Докосваха ги, сравняваха ги, търсеха разлики и прилики във форми и цветове. За тях това беше игра, а всъщност-първа среща със знанието – чрез сетива, любопитство и чрез личен опит. Дойде моментът, в който въпросът „Как расте бобчето?“ получи истински отговор. Всяко дете постави боб в памук и започна своето малко наблюдение. Ден след ден следяха промяната – с внимание, търпение и очакване. Така разбраха не само как се появява нов живот, но и че за да расте бобчето, е нужна грижа. Нашата цел беше децата да усетят връзката между храната, природата и самите тях. Да разберат, че полезната храна не започва от чинията, а от едно малко зрънце, за което някой се е погрижил. И точно това се случи – децата стигнаха до разбирането чрез лично преживяване и активно участие.
Малкото бобче изпълни своята роля – поведе, показа и остави следа.
Нашето послание:
„Малко зрънце, голяма сила!“
